Мисия "Кисело зеле"

Мисия „Кисело зеле“

Ето че дойде есента и Българските домакинства по стара традиция се захвана с производство на зимнина. Краят на месец Октомври е времето да сложим киселото зеле.

Години наред ме побиваха тръпки от "производството" на кисело зеле, и не защото не го обичам, а защото в процеса на приготвянето му има една специфична дейност наречена претакване. За мен едно от най-кошмарните действия в студените дни от края на есента и началото на зимата е точно претакването на зелето. Предполагам, че за повечето от вас също е така. Едва ли на някой му е приятно всеки ден да тича до мазето или да излиза на балкона, както е в моя случай, и да претаква зелето. Изобщо всеки щеше да е доволен ако можеше зелето да стане готово с едно щракване на пръстите. Поради тази причина няколко години в къщи решихме да не приготвяме традиционното кисело зеле, а да заложим на готовата продукция, която предлагат големите хипермаркети. За това ми решение помогна и намирането на невероятно сполучливото зеле, което се предлага от една фирма в "Метро"(но с рекламата до тука). Естествено колкото и сполучливо да беше това купешко зеле, нищо не е способно да се доближи до автентичния вкус на домашно приготвеното кисело зеле.

Спомням си годините на моето детство, че Баба ми режеше кочаните на зелето, пълнеше с морска сол, слагаше разни екстри като цвекло и други. След което оставаше претакването. За моя най-голяма радост преди няколко години разбрах, че е напълно възможно да си спестя доста от работата по приготвянето на киселото зеле.

Ето и рецептата, която ми спестява "мъките" през последните години.

[singlepic id=251 w=220 h=140 float=right]Най-важно е да се снабдите с основния продукт — зелето. След което разрязвам зелките леко, откъм кочаните, на кръст. Честно казано не съм убеден, че това е необходимо, но го правя за всеки случай. Следващата стъпка е да разтворите солта във вода, за да не се занимавате с претакване. На пет литра вода по една чаена чаша едра сол. Това е проверената формула, която със сигурност работи. Количеството вода е индивидуално според големината на бидона и броя на зелките. Сипва се докато покрие всичките зелки.

Следва прибавянето на така наречените екстри. За следващите продукти не претендирам че е необходимо да се добавят всичките. Честно казано те са сбор от различни рецепти, които съм чувал и чел през годините.

На първо място е задължителният хрян. Той придава специфичен вкус на домашното зеле и не трябва да го изпускате. Количеството хрян също е спорен въпрос. Аз слагам по един корен голям около пет сантиметра на един 120 литров бидон. След това добавям цвекло. Една-две глави, зависи от големината им, като ги разрязвам на две. Според мен цвеклото също е задължителен елемент при производството на кисело зеле.Точно цвеклото придава приятния розов цвят на зелето, както и допълнителни аромати. Слагам още, една изсушена царевица и една дюла. Те помагат за стягане на зелето. Накрая слагам и един разрязан на две лимон, за допълнителен вкус. Казват че е добре в бидона да сложите и едно клонче от вишна или най-добре да си оплетете капак за притискане от вишневи клонки. Предполагам, че това добавя още аромати към готовото зеле.

След като сте поставили всичко и сте залели зелето с подсолената вода слагате във водата някакъв подходящ капак, например от споменатите вече вишневи клонки, и затискате отгоре с речен камък, за да не изплува зелето. Хубаво е за притискане да използвате естествени материали като дърво и речни камъни, защото солената вода е силно разяждаща и съсипва всичко пластмасово и метално. Освен това пластмасата и метала могат да добавят вредни елементи към саламурата на зелето, което определено не е желателно.

След като сте направили всичко това, затваряте бидона и забравяте за зелето за около месец. Хубавото на горната процедура е че отнема не повече от 30 — 40 минути.

И така да обобщим кои са необходимите продукти: